Когато празнотата е в теб
и изпълнен е с всичко света.
Когато болката събира трохите
а, стъклената ни човешка природа
вдишва този стъклен прах,
който реже паяжинните ми мисли...

Тогава прошката в всемира и небесния
покой е всичко от което се нуждаем...
и пречистващия дъжд,
и топлият вятър да прегръща
крехкото ми тяло в дреха
по даденост от мен приета...

24.11.2016г.

М.А.