Промяна , в която, казвам:
- Благодаря Ви!
С публикуването му - отново, отново казвам - Благодаря Ви!

                                 



На тъгата сме скъперници!
Сити сме от хубости... прелива изворът на обичта в душите ни и Милостта ни спасява.
С това което отваря в сърцата ни .
Спасява ни Милостта, защото отнема силата да мрази от сърцето ни.

                                    * * *
                                Искам да отнема
                                силата - да мрази
                                от сърцето на деспота!

                                Мислите му, ще загубят
                                - цвят и форма,
                                неми ще поникнат,
                                те върху езика...

                                Искам да отнема
                                силата - да мрази...
                                И да роди сърцето му
                                от нежността сломено,
                                говорещ цвят на незабравка
                                синя, върху езика да поникне!
                                Много ми се иска...
                                         * * *

Поникналата нежност не е кинжал.
Пробождането е болезнен процес.
Той е акт на омраза , извършва се бързо, рязко обръща човешката природа. Вследствие на такъв акт, пробождащия изпарява естеството си за миг...
прободеният пък се превръща в материал, над който Бог, би могъл или Природата да по разсъждават...аз избирам Бог!
Природата е негов съратник, палава молекулка в ръцете Му- съзидателни, за която с грижа намира, още една за да образуват- трета...
тук имате право на усмивка!
Помислете, обаче преди да прободете.

На порасналите ни деца трябва да бъдем
- поканени гости,
в мислите си всяка минута сме с тях , но споделим ли това...
то тогава голяма е тежестта на прехвърлената отговорност
- от нас, към тях.
Не бива, нека те да го поемат, когато се почувстват готови за това.
До тогава:
- Покана?!
- Приемам!


                        ***
Беше ден, беше нощ...
Тя стоеше прегърнала дървото на живота си, пътуваше във времето - щастлива, слънчева, бяла и снежна, ридаеща, затоплена от грапавата му кора. Обожаваше меката постеля, на която стъпваше боса до него, гъделичкаше ходилата й, защото е жива! Тревата е жива, дървото е живо и тя беше жива с тях.
Дървото и беше приятел, слушател в дните,  спътник по пътищата на мисълта. Дори отскочиха до морето заедно.
Един ден...
                                        * * *

Вкрадила е в основите на здание , копнежа си за моят път, за моят разтеж, моята майчица... вкрадила в основите на здание,
моята пъпна връв
- вградена останах и започвам живота си всеки път, всеки ден в порядък:
- Основа, градивен -  слепващ агент и фантазия.
Тук спирам и предавам нататък.

                                        * * *
                               Като капка акварел
                               душата се разтваря
                               когато просбата почука
                               на вратата на света...
                                 ...................
                               Пашкулът се превръща
                               - в пеперуда!
                               В молитва се разтапя
                               и възкръсва за живот!

                                         * * *


Когато струната -  принцип, гъделичка стържейки по възприятията ми, трудно преглъщам дъвката в устата на говорещият истини...принципно- дъвчейки.

Истините понякога са в тъмното, но с видими контури, непокриваеми са телата, светещи със собствена светлина, а не с отразена!

" Нужно е само да дишаш", останалото идва естествено...настъпва неусетно, нараства в нас като сталактит от капка която притежава цялото търпение в години на растежа на земята , нараства прашинка за векове , но имаме цялата древна мъдрост на предците си ... за кратък миг я поглъщаме - растем...подарена ни е нямаме заслуги,


                             * * *
                              
                   Цветни са кълбетата
                   по едно за всяка
                   не зная дали ще успея
                   да запълня
                   - най тъмните петна
                   моите скърби...
                   но скърбите какво са?!

                   Сестри на цветните надежди.

                            * * *

" Нужно е само да вдишваш! "


                

В тази компилация от мисли музика и образи съм използвала откъси от цели мои стихове и разкази! Животът ни е като редене на пъзел, понякога невидимото на пръв поглед парченце прилепва идеално в композицията, неочвано и за нас самите!

музика : Beth Hart - "Over You"
картина: М. Алексиева

С това Ви благодаря, зная, че не е нужно да активирам коментарите Ви от преди, това..., защото те, са ваши отнесени, към тогавашната ми публикация, а към променената , чрез която Ви благодаря , според мен - всеки преценява...аз казах, според мен, достатъчно.

получило се е!:)

ти всеки път казваш достатъчно, тъй като думите ти и както ги използваш са плодовити и духовити, което те прави незаменима.

" Нужно е само да дишаш", останалото идва естествено...настъпва неусетно, нараства в нас като сталактит от капка която притежава цялото търпение в години на растежа..."
Но за съжаление

Поздрави!

Сити сме от хубости... прелива изворът на обичта в душите ни и Милостта ни спасява.
С това което отваря в сърцата ни .
Спасява ни Милостта, защото отнема силата да мрази от сърцето ни.

не зная дали ще успея
да запълня
- най тъмните петна
моите скърби...
но скърбите какво са?!

Сестри на цветните надежди.

Съпреживях и аз... С благодарност!
Б.

Поздрави, мила Ябълчице! ;-)

tit - промяната е нещо добро....като нова премяна :))


Дано да съм успяла! Това с новата премяна, може би е в надеждата, за това да се получи. Нагласа!
Радва ме гостуването ти!
Спокойна нощ. Пожелания добри от мен!

sestra - (`),


Всеки прави своят прочит и това е неговото разбиране, в това според мен, няма нищо лошо, има динамика, впечатления, споделяме мисли... понякога това е добре.
Радост е !

lovertosimplicity - Ето това ми трябва сега
[quote=lovertosimplicity]" Нужно е само да дишаш", останалото идва естествено...настъпва неусетно, нараства в нас като сталактит от капка която притежава цялото търпение в години на растежа..."
Но за съжаление
Поздрави!



Понякога го придобиваш, понякога, ти го подаряват, по някога не е ясно дали...

gogi6666 - Чудни прозрения, Ябълчице, дълбоки житейски истини!


Знам ли, дълбокото, не е за всеки, но като се пиша голям анализатор... :)
Благодаря ти! Бъди здрав! :)

faktifakti - правилно


С това, си разсъждение се опитвам да реша едно мое усещане, за закърпеното, дали , или не винаги е компромис! :) Понякога е добро решение.

kalin8 - Привет!


Дано не съм те смутила!
Аз ти благодаря.

brym4ence87 - Промяната е наше осъзнато Аз!


Може би, дано да бъде такава, когато е с добро почувствана!