Аз те чакам, моя любов !
Знам, че си тръгнала вече.
От далечни скални рисунки,
от непрекъснато спъване в
разбити доверия,
с изринати нозе вървиш.

От дълго протягане ръцете
ти падат отсечени
в моите песни.
Очите ти слепи
през плътни обиди
се взират.

Косите ти с тежки падения
падат по твоята гръд,
изсушена от варварски ласки.

Студено ли ти е , любов?
Нищо!
Ела!

Вчера целият свят отпътува
да си купува книжни цветя.
Аз съм дъждът , който остана
да чака.

Ще духам с топли капки
върху твоята ледена мъка,
докато останалите се върнат.

После можеш да си отидеш
от мене,
понеже аз съм твърде естествен ,
за да бъда обичан.

 

Невероятно послание носи този стих!...:)

valeska - !*
08:57
Невероятно послание носи този стих!...:)
...................................................................

Привет Вал! :)
Да наистина и аз се развълнувах и споделих с удоволствие!
Благодаря ти и спорна седмица от мен! :)