Пролет в душата на тревите

Не я търсете в друга
тя - другата душа
цъфти различно
в пенлив поток от думи...

Моята душа е в жар без дъх.
Във парещият изгрев
и теменуга през октомври
открила контрапункта
в ивицата хоризонт,
чиито виолетов взор с почуда
открива синьото и ражда мисъл
удивително чиста
в своя полет...

Удивително земна
в своята кафява стъпка
и удивително крехка ,
когато вълната приглажда косите й
на вятъра подчинили своята линия
сресани подвластни му
рисуват в себе си- дъга и огън
неща събрали розово и бяло с тичинки
от фин прашец
полепнал върху устни на момиче...

М.А.