Ами да започнем с лято, след това да продължим със сняг през март... и една тъга!?
Спомен за далечен сняг и зима защото в името на месец март присъства - "р" .

"Сряда"

Тишина. Гълъбите на тавана са притихнали и само един от мъжките наставя малките.
 Навън вали тих сняг.
 Тъкмо сливките цъфнаха.
Снегът ги покри, Росен си отиде...
ненавреме, както снегът през март! Исках да напиша нещо хубаво за него.
Но... през цялото време в главата ми звучеше една идиотска, купонджийска и испанска песен... !?!

Сърцето му не издържа. Доброта... присъства и отнема, каквото , както , където и когато - тя си знае!

Може би, защото постоянно ни даряваше с нея, не ни допускаше обаче да му я върнем. Тъжно е! На всички!

На всеки от нас му изчезна по нещо съществено, липсва ...кръпка!

Трябва да намерим начин, да изтъчем заместител!

19. 03.2008 година





                       Спирала


Тя спиралата наречена - живот, е център на събитията в него.
В твоят живот , моят или пък нечий...
Тя , спиралата е центъра на светлината. Понякога светлината озарява и облича себе си в дреха от бисери, превръщайки часовете от безвремие в часове на бягство от натежалото настояще , за да се роди в нашите фантазии
- за по-добро и по-поетично бъдеще ,
за да се роди думата - Обич
- за да има приказки и например
- куклите "Мели и Арлеки"...


"Хартиени доспехи" (спомен който не е свързан със сезони - просто спомен...)

В детството ми ,когато имах доспехи от хартия и мирисът им беше толкова порядъчно чист, и бял ,и книжен...
събудена от утрото на светъл ден нарисувах с червена боя и пръстче , една мишена там - на мястото на сърцето си!

На челото си нарисувах със жълта боя - една звезда , така преминах в юношеството,
което направи косите ми сини , като небе ,но с бели облачета за да виждат очите ми светът в кафяво
а , защо в кафяво?!

Защото- напролет кафявата земя, ражда
невъзможно бели цветове!

Да не забравяме , все пак, че Арлеки се влюби в Мели...
преди майсторът Джепето , да му издяла дървено сърчице!:)

А , дървото и хартията са горими материали и от обич и в светлина изгарят, и души, и крила на пеперуди, и много светли идеи на хартия измисляни, и ... пепел.

Но, когато пък сме живи и във въбражението ни пътешестват рицари , принцеси , съществува дъгата и нашият стремеж към изследването и ... желанието да я достигнем , желанието ни да изследваме сянката си ,както и да я догоним , желанията ни да ходим боси в тревата при изгрев , паметта на тъканите ни за допира на мека и грижонва ръка , споменът за ласка , споменът за уханно утро , спомените ни ... те винаги ще бъдат красиви , спомените ни са красиви , защото от нас зависи дали ще се облечем в бисерна , сребърна , златна или черна дреха за да преминем през денят , нощта, мислите и есента ,която си отиде но пък сме в очакване на... приказната зима в бяло !?
Можем ли да продължим с мечтите и любовта си , и да не забравяме дървеното сърце на Арлеки ...

Моят личен спомен за допир , който винаги ще ме връща за живот ,е топлината на току що родено пиленце...

Опитайте и вие с нещо , може би ще ви хареса!

07.09.2014

... Но, когато пък сме живи и във въбражението ни пътешестват рицари , принцеси , съществува дъгата и нашият стремеж към изследването и ... желанието да я достигнем , желанието ни да изследваме сянката си ,както и да я догоним , желанията ни да ходим боси в тревата при изгрев...
може би се срещаме незнайно къде в нашите небесни часове... тъжни, усмихнати-
истински... всичко, всичко и особено "Хартиени доспехи" са вече в моето сърце.
Мъдрост, истина, философия на обич, топлота, нежност... толкова човечност.
Прегръдки с благодарност !

stela50 - Обичам да те чета, мила Ябълчице...
17:37
... Но, когато пък сме живи и във въбражението ни пътешестват рицари , принцеси , съществува дъгата и нашият стремеж към изследването и ... желанието да я достигнем , желанието ни да изследваме сянката си ,както и да я догоним , желанията ни да ходим боси в тревата при изгрев...
може би се срещаме незнайно къде в нашите небесни часове... тъжни, усмихнати-
истински... всичко, всичко и особено "Хартиени доспехи" са вече в моето сърце.
Мъдрост, истина, философия на обич, топлота, нежност... толкова човечност.
Прегръдки с благодарност !
........................................................................................................................
Човек , толкова рядко среща човека... а дъгата и хартиените ми доспехи са просто самата истина , за едни хора това е измислица , за други пък е -"фръц" за мен - истина , защото броните и бронираните души са ми докривяли до болка , до тътен са ми докривяли и не защото са бронирани а, защото с временните си тела ще преминем - къде , кога , защо , и кому другиму са нужни и срещу какво и кой ...( ?! ),се изправят все така твърди на позициите си ... хей , не успявам да проумея!

Но един ден, човека в човешкото открива истината за книжовността и просветеността и ... чистотата на мисълта ни прави по крехки , но и осъзнати , та затова казах , човекът , среща човека и това е абсолютно достатъчно!

както винаги, носиш в себе си движението. Променливо-непроменлива, изтъкана от чувства, проблясък от миналото в красиво съзвучие със сега, до избистреност в очакването. Прегръдки и хубава седмица!

makont - Здравей мила Ябълчице,
10.11 15:43
както винаги, носиш в себе си движението. Променливо-непроменлива, изтъкана от чувства, проблясък от миналото в красиво съзвучие със сега, до избистреност в очакването. Прегръдки и хубава седмица!
........................................................................................................................

Прегръщам те и аз, за милите думи и добронамереността с която ме четеш!
Човекът е удивително творение на природата , все ще намери ниша , която да затопли с думи ! А, ти ме сгря и зарадва! :)