"...Без изход, не улица без изход, а житейска ситуация например.
На всеки от нас се е случвало да изпадне във временна безизходица, наглед за кратко, до момента, в който събере мислите си, или събере неродените си мисли за да родят изхода... например или не!? Имаше една английска поговорка, която много хареса на Светла, когато един ден небрежно разговаряше с племенника си :
- "Накрая всичко ще бъде наред, ако не е наред, значи това не е краят!"..."



"...Сиво-кафеникаво и малко
- копнеещо трохата.

Невиждащо е то
- червената
топка на гнева.

Полита там където
зове го зеленото
- поникнало
в мечтата на подскоци.

Зов на крилата,
чирик за очите,
на небето е поклонник
копнеещ трохата...."

Имах папагал, подариха ми го. Казваше се куцият Бил, куцукаше по рождение, но това не пречеше на неговата жизненост. Много интересна птичка... хранех, го с подходящите храни чистех клетката му, даже се опитвах да го обучавам, да произнася думи , чела , любопитна съм по природа, та така и не успешно, но от папагалчето докато го наблюдавах, научих нещо... обичаше горната част на чушките със семките , обикновено ги изхвърлям и по този начин и за куцукащият Бил добре и за мен... :)
Когато изкълваваше любимите си семки той старателно и куцук ,куцук, обхождаше клетката - имаше нещо тържествено в това... и почистваше това, което няма да консумира, е , за куцукащият Бил добре, но за мен дръжки по дивана, според мен не толкова непрежалимо!?

"...Метафорично ли ще бъде,
ако прегърна любимото дърво в ръцете си?!

Невъзможно ли ще прозвучи,
ако преметна през рамо - в торбичка
синият и рошав хълм, на мислите?!

За синигера гнездо, ако изплета - в косите си?!
И смалила любимите неща в кутийка,
да извикам с бодливият си глас - Обичам?!
Метафорично ли е...?!... "

Пак папагал на хоризонта... но надявам се да ви се хареса, ако ли пък не пак добре е. Папагалът е Коколино, него си купих от магагазин за птички, много весел , много пеещ, чуроликащ, обичаше да му ръкопляскат, и колкото повече и по- силно, чуруликаше и по отривисто правеше обиколки, и за мен радост и той радостен изглеждаше...От Коколино , научих за силата на обичта и волята да съпреживяваш и да подкрепяш, без да си човек, без да е доказано дали имаш разум, мисли... купих му приятелка - папагалка , албинос, бяла и с червени очи, не мога да кажа, защо от толкова пъстри птички избрах точно , нея. Но е така, така беше. Коколино много я хареса, постоянно и говореше с човката си подреждаше перата й, много мило , много с грижа, но папагалката не беше добре и постоянно вяла , унила дори на отворена вратичка , не поемаше да лети. Тогава забелязах, че Коколино започваше с глас и с главица да , я , побутва да подканя , упорито до като тя не помръдне , докато тя не полети...


"...С вода или пяна,
да водим борбата...
-с пяна от морската вълна
-с вода от реката
-със солта от сълзата?!

Намерението ни светло
отправено е то,
нагоре в синевата...
за капка милост зов!
С надежда отправяме взор!
Силите са на привършване,
горят!

Тогава...?!
Впрягаме
цялата си същност...
любовта си към простора,
глухарче, маргарити...

Е, имам още истории за папагали, но почивка за, да,  не е прекалено или малко в повече , пък и за да мога в случай , че Ви допада да продължа- обичам да споделям.









 

Имал съм само котки, но с Кукулинка често гледаме папагали в Тубето. :)

Мъдрост, която ни кара да прощаваме... Привет!:)

Хубави са тези папагалски приказки дето ги разказваш , Ябълчице. Много поучителни. :)
Стиховете са чудесни също .
Има спокойствие и удовлетвореност в това , което си написала и това е чудесно !

Не, няма да бъде! Смаленото е огромно, неко може да поберем в джоба си, в душата, затова може да бъде смалено. Но най-добре да им оставим свободата... Поздрави, мила Ябълчице! :)

kushel - Имал съм само котки, но с Кукулинка ...


Ами то това е хубаво , защото всеки от нас човеците, си има различни животини, за приятели, и споделя други където им е приятно и интересно...!
Бъди здрав! :)

valeska - ...


Пътят всеки сам си намира, начинът е само за него, а аз само споделям , мои си разсъждения , така както аз ги чувствам и разбирам!
Поздрави и Успех! :)
Радва ме гостуването ти!

karaiany - Хубави са тези папагалски приказки ...


Като мои наблюдения , върху съвместното ни съществуване, и моите грижи за тях... Стиховете са части от мои преди това публикувани стихове, но това няма как да го знаете вие , читателите и посетителите на моята страница в блога, пропуск от моя страна, трябваше може би да поясня, но си мисля , че по някога е по- добре и по- не натоварващо - прочелите и оставя свобода на възприятията!
Но благодаря ти за прочита и споделеното!
Това е радостно!
Бъди здрав и успехи! :)

gogi6666 - И смалила любимите неща в кутийка...


връзка със света , в лицето на телефон, и толкова... останалите неща са са метафора и плод на фантазиите ни човешки, но си мисля , че сме в света и ходим в него , та затова аз си го позволявам като употребявам хиперболи , понятия , действия , все човешки възприятия и похвати!
Благодаря ти Гоги!
Както винаги ми подхвърляш , повод да разсъждавам! :) А свободата не ограничавам, защото тя не е притежание никому...

Страхотни са тези приказки за папагали ...
напомниха ми една смешна история, когато децата ми бяха малки,
имахме си домашен любимец папагалче чудновато ...
но това е дълга история...
А стиховете са невероятни, много хубаво топло въздействие имат.
... "...Метафорично ли ще бъде,
ако прегърна любимото дърво в ръцете си?!
Невъзможно ли ще прозвучи,
ако преметна през рамо - в торбичка
синият и рошав хълм, на мислите?!
За синигера гнездо, ако изплета - в косите си?!
И смалила любимите неща в кутийка,
да извикам с бодливият си глас - Обичам?!
Метафорично ли е...?!... Прекрасно е ...
Поздрав !

Дори да не бъде край, а начало! ;-)

stela50 - Много добре се чувствам при теб, Ябълчице ...


Радостна е тази новина, много даже...
Моят татко , светла да му е паметта, имаше много хубава приказка, по подобни поводи: " И тая работа свършихме, както , така, а това не е малко... "
Спокойна и ведра вечер от мен и най - добри пожелания! ;)

от животните можем да научим наистина много. Знаеш ли, аз пък имах една папагалка, красива, но какво правеше с мъжките, не можех да разбера. Щом и вземем мъжки, след една седмица перушината му настръхваше по един особен начин и след няколко дни умираше. Хищница. Направихме три сватби и се отказахме. Пуснахме я и тя излетя. След две години нещо миех на чешмата в двора (бяхме си на Видин), и тя кацна на кайсията и ме гледаше втренчено. Толкова се зарадвах, значи тя беше оцеляла и ни помнеше. Веднага донесох клетката, мислейки, че тя ще се върне при нас. Но тя отлетя и повече не я видях. Никога няма да я забравя и особено това, че след две години тя не ни беше забравила. Трябваше да изплета гнездо в косите си...

brym4ence87 - Вярвам, че всичко ще бъде добре!


понякога това е начало, на добър ред , изречение, усещане за ново!
Благодаря ти ! Ще се радвам да пуснеш нещо с възторг, присъщ толкова на човеците на твоята възраст!:) Това за човеците на моята възраст, е вдъхновяващо!
Поздрави Бръм, най- добри пожелания за теб! :))

makont - Ябълчице, мила,

Знаеш ли , та папагалката по всяка вероятност, е избрала свободата си като всяко живо същество, но е имала нужда от това да види че вие нейните стопани сте си ок... така си мисля аз. Усмивки за теб приятелко обичаща живота! :)
Надеждата има нужда от обич и вяра!

Нали в това е точно смисъла!
Гори!
Не тлей!

Поздрави!... Рей

lovertosimplicity - "Силите са на привършване, горят!"


Бъди здрав!
Не, това казвам по очевидни за всеки причини!