Ако решите да изслушате докрай това парче на Dream Theater - The Count of Tuscany , ще откриете - развитие в динамика и поне три тага за мисълта:
пробив, остро, милост, в края й, по обостреният слух открива птици и покой...



Звъня. Късно е...добре е
- ще говоря за помилване.

* * *
Това беше преди доста време... сега съм пак така,
но песничка му пея
ще я напиша... за да я изпея.

"Хей, там е лодка,
в лодката котка,
в котката мишка,
в мишката книжка
на книжката пише...
хей там е лодка..."

и така до края на въздишката,
която следва, тя е земна и не е.

Настъпи пир за нейното безсъние, една душа наречена за краткост- "НА"- Невъображаемата Аз... минава полунощ и аз звъня, звъня ти, зная спиш... по добре така е, ще подавам молба за помилване на секретаря... след сигнала оставете съобщение- ти, ти, ти... ит, щрак. Ще изчакам малко, седнах и съм готова.
Знаеш, че напоследък не спя добре, това е поради всичките въпроси (мисъл отправена, към въображаемият, чрез секретаря, телефонният секретар), който за краткост ще нарека-"В".
В:- Какви въпроси мила...
НА:- Ами въпроси за привличането и отблъскването, например...
как човеците казват един за друг, когато са влюбени- че се привличат...
В:- Ами точно е, и ти ме привличаш, безмерно!
НА:- Да... обаче това води до сблъсък...
В:- Как така до сблъсък, до сливане во...
НА:- Чакай, поспри се!Говоря за магнитите с различен полюс, после ще продължа с измамите и фалшивата външност, може би ще прескоча и до пингвините, защото те са птици без крила, но с любов отглеждат своите малки- няма сблъсък, има вдишване... може би ще продължа с тъгата на гората по листата, които изгуби гората на есен и за радостта на таралежа от това, защото приюти се... ще продължа към залеза, който извади най- добрата си усмивка в нежно алено, преди да си отиде, видя топъл блясък в кафявите очи на таралежа и ще продължа нататък, далеч ще отида... ще стигна до една въздишка на нощта, която в тласък и нежност- любов породи,забележи,любов и копнежи в сърцето на тромав ленивец, ленивец, който окрилен реши в нощта, и по тъмно, извършвайки изкачване- велико, трудно- леността в себе си да победи и преди блясък на лъча във изгрев,в сърцето си роди го първи... забележи, ленивеца е вдъхновен от въздишката- копнеж на нощта, която в пурпура на залеза се влюби- в алено извади своят блясък,когато топлото кафяво таралежче, го погледна в очите с благодарност... защото, знаеш ли защо... защото приюти се под листа, листата, които дърветата, отрониха, отрониха дърветата листата си, защото чуха как въздъхна гората, нейната тъга и съпричастни полетяха, погалени от с цветна нежност, на красива есен , която преди по тези редове да кацне, беше при пингвина, който е птица без крила, но с любов и преданост малките си отглежда, от бялото и чистото, кристално- сияйно на снега той, я... вдишва!
В:- Ти... нали за нас говорехме, за привличане и сливане?!
НА:- Не скъпи въображаеми, ти говореше за-
"...
Телата какво са? Обменна монета
на страсти- или тояжка за слепи..."*

Аз говоря за вдишвай и виж, защото прогледнах, живея и вдишвам, праха на копита, но като стон на земята, от тътена породен в нея, който роди се в лудо биещо сърце, преляло импулс... дал тласък на галоп и от тласък, полет почти в конски копита, в галоп са...
завършвам с това:
"Тази нощ през мене препускат коне
и всяко копито е мисъл за теб."

- Вдишвай за да изпълваш, не сливай, насила... насила, никога не можеш да поемеш и една милионна част от прашинка- вселена!







*
стихосбирка: "Реквием"
" Автореквием" - част
Стефан Цанев

Можете да се върнете в началото... :) при таговете, песента и милостта...

"Тази нощ през мене препускат коне
и всяко копито е мисъл за теб."
И сънят-полубуден продължава през целия ден...

PS: http://www.youtube.com/watch?v=3YDz-ftqr1g

По-добре да вдишваш ближния, отколкото... да го издухваш...

"Хей, там е лодка,
в лодката котка,
в котката мишка,
в мишката книжка
на книжката пише...
хей там е лодка..."

Там някъде, на тънкото ръбче между края и началото балансираме - тъга, копнежи, сънища, коне, препускащи в нас; вдишваме - вятър, бяг, ние ... птици, пътища, ние ...
Ало, здравей, Ябълчице мила! :))

Първо Ви благодаря!
Второ- пак благодаря !
- за това че прочитате идеите ми, моите мисли които с думите скривам... :) Това е щастие за мен, повярвайте ми, не се взимам на сериозно или се обличам в дреха , (суета) поне се опитвам , своите съмнения - "на високо издигам"... досещате се защо!? За да ги видя разбира се ... опитвам се да пиша и говоря открито, което не мога открито го казвам иносказателно- уважавам ЛИЧНОТО пространство на ВСЕКИ...човек, за мен то е ХРАМ, не искам да нарушавам святостта МУ! Благодаря Ви - на всички които преминават и ме четат , за мен това е подкрепа- Ценя я , много!!!
Усмихвам се на коментиралите - те знаят че аз ги почитам, заради това , че са с Отзивчиво сърце!

Завършвам с това: - продължавам да твърдя, че вървя в живота си и каквото , той, изисква от мен- правя го, каквото трябва- намира ме! :)

С тази си публикация аз изпуках една пуканка, само една, една за да изскочи на плочката на тротоара... в краката ни, и да каже:
- Ето, аз съм и съм бяла... всъщност, всичко има в една пуканка - за търсещите- до завинаги!

Хей , Ябълчице , прозата ти е невероятна ! Изненадва изненадано...:)
С най - голям кеф я прочетох. Всъщност , предлагам на всеки , който не е сигурен , да прочете отново и отново. Тогава нещата наистина просветляват.
Добре , добре . Понякога нежно пеперуденото внушава по - добре отколкото грубото и натъртеното...:)

Многопластова и същевременно толкова цяла!
Чета я за трети път и откривам нова въздишка...
Сигурен съм, че ще въздишам поне още три.
Следващия път ще опитам като празен лист хартия, убеден съм, че ще нарисува.

това е и моят начин на разбиране... караш ме да се замислям..
и накрая да се усмихвна с вяра в доброто... а песента на Бийтълс си е
разкош за душата... благодаря ти..