"... човек остарява между намерението и действието... "

Стефан Цанев










" В писмата си пускам, пожелания...
по вятър,
път,
писмо,
глухарче, синьо..."



Тази мисъл


"... жестокостта ми се сломи... "

Не е моето усещане за цялост,
но понякога, само понякога...
думата "жестокост", като понятие
дори не само като,
а дори и само, като дума
и по-точно това слово,
е, и понятие
- чувство едно!

Чувствата са емоция.
Емоцията определя- възприятията ни,
но исках да определя жестокоста,
като проява на:
- не направено добро!

Възприятията на света при това слово
приведено в действие, чрез натиск,
не са:
- акт на добруване,
доброто е добруване
в естествена среда!


Естествената среда е хармония
или полифония,
или холограмата
- на драмата наречена мисъл...

Мисъл, която едва родила се,
и вече е - облечена!


И сега на къде и колко?!
Защо и по какво?!
Под, премерените си същности
- дали бихме могли,
дабъдем по-различни?!


Не себични,
не искащи,
или...
просещи?!

Ако сме просещи, милостта,
то дали или пък, не...
бихме ли могли да просим смирено?!

Смирението, тихо, ли е?!
Простира ли се...
само до там, че да приведем
главите си и
- да пристъпим в светлото!

С покой в душите си...


Човешката ни същност,
тя е тази, която ни определя
като естествени и живи.
Добри или не
красиви, или не...
високи или ниски,
треперищи скитници,
спящи в приюти,
нямащи силите,
или просещи,
присъстващи,
намиращи това,
което обикновено
дълго сме търсили,
но не сме успявали
да придобием
или да открием!




В окото на бурята


Кратер.
Тревога.
Уплътнява-
  същноста ни...


Бариера е
- под нашите крака!


Синьо- виолетовата ни същност,
превръща суетността ни,
в палави молекули
под куполът на тази любов


Толкова чиста,
и при мен и при теб
прелива музиката и красотата
на човешките същности!


Когато зарядът, от емоция и импулс,
придава, влива, изпълва дните ни,
зеленото в мечтите ни...

От "А" до " Я"

Във вик и стих
в стон и длани,
на дете.

Когато детето в нас
прегръща
- всяко зелено
стръкче идея,
когато детето в нас
прегръща синьо- виолетовото ни,
копнежно начало...

Същността на стремежът човешки,
превръща в прашинка и тичинка на цвете,
стремежът човешки в сърцевина на кратер,
... прашинката- в тичинка на цвете.


Превръща сърцевината
- на кратерът...
тичинката в стремеж
за Вулкан Човешки!!?


Защо ли...?!

Тичинката е цвете и вулкан и кратер!?


23.02. 2014 година


Поздрави и най- доби пожелания, за всичи мои приятели от мен - за вас!
Много Ви Обичам!:)))

Пристъпвам отново в светлата ти обител!:)
Пречистващо е!:)

. tit - сттремително синьо смирение
01.05 23:22
Пристъпвам отново в светлата ти обител!:)
Пречистващо е!:)
...........................................................................

Синьото е много оптимизъм в човешките ми, възприятия и импулс, за мисълта ми!

Много прегръдки!

Синьото и за мен е нещо светло и красиво... сбъдване,
безкрайност, необятност... в зависимост от усещането...
Липсваха ми твоите поетични размисли, в които откривам
нещо от себе си... прибавям нещо в себе си... давам...
... да пристъпим в светлото!
С покой в душите си...
Наистина пречистващо е...
Прегръдки !

Човек има нужда от човечност, за да оцелее в този егоистичен и дори враждебен свят. А ти, мила Ябълка, имаш достатъчно за себе си и даряваш с нея и хората около теб.:)

stela50 - Поздрав и за теб, мила Ябълчице... с обич...
16:35
Синьото и за мен е нещо светло и красиво... сбъдване,
безкрайност, необятност... в зависимост от усещането...
Липсваха ми твоите поетични размисли, в които откривам
нещо от себе си... прибавям нещо в себе си... давам...
... да пристъпим в светлото!
С покой в душите си...
Наистина пречистващо е...
Прегръдки !

.........................................................................................

Понякога , животът ни поставя въпроси без варианти за отговори... но всеки намира своите отговори по свой начин и път!

А те са добри за него, защото всеки избор е достатъчен за да се чувстваме , комфортно и естествено в дрехата на своята кожа... !:)))

Поздрави и най- сърдечни пожелания и благодарности, към теб! :))

Не съм съвсем сигурна дали имам достатъчно , време за да дарявам , раздавам , или пък , де да знам дали успявам да постигна нещо добро и положително в животът си , но ...

Както се казва в такива случаи, усилията да опитваш и в движение, да вършиш нещата си ...тоест , да се опитваш да завършваш поне дял от цялото в това се крие " Удоволе- Творение -то" - за всеки един от нас , човеците, благодаря ти !
:))
Шегувам се понякога... с думите и делата!


valeska - *
18:24
Човек има нужда от човечност, за да оцелее в този егоистичен и дори враждебен свят. А ти, мила Ябълка, имаш достатъчно за себе си и даряваш с нея и хората около теб.:)
цитирай
Изтрий

е така вдъхновен! - улових си глухарче, синьо, Синьо...

когато детето в нас
прегръща синьо - виолетовото ни,
копнежно начало...

Изгубваме се в тази прегръдка, смаляваме се, порастваме...
Скътвам си това Синьо в сърцето, Ябълчице мила!
Прегръдки! :)

megg - Днес вятърът
04.05 21:45
е така вдъхновен! - улових си глухарче, синьо, Синьо...

когато детето в нас
прегръща синьо - виолетовото ни,
копнежно начало...

Изгубваме се в тази прегръдка, смаляваме се, порастваме...
Скътвам си това Синьо в сърцето, Ябълчице мила!
Прегръдки! :)
.................................................................................................

Смаляването , на сърца и желания, поне според мен , почти винаги довежда до - състояние, човешкото усещане - " Облекчение" или шега: " Човекът , хвърлил - релсата! "

Стара история - тръгва наш колега скулптор към ателието, жестоко настроен за работа. И там заварва чираците си (студенти в Академията) да вихрят луд купон. И дъртите колеги в кафенето го питат: И ти какво? Той: Ами жестокостта ми се сломи.
Такива ми ти житейски цитати на класиците ;)))
Това е - животът си иска своето и времето ни търкаля, както си иска.
От поезия хич не разбирам. Всички сме вътре. В поезията.

[quote=tili]Стара история - тръгва наш колега скулптор към ателието, жестоко настроен за работа. И там заварва чираците си (студенти в Академията) да вихрят луд купон. И дъртите колеги в кафенето го питат: И ти какво? Той: Ами жестокостта ми се сломи.
Такива ми ти житейски цитати на класиците ;)))
Това е - животът си иска своето и времето ни търкаля, както си иска.
От поезия хич не разбирам. Всички сме вътре. В поезията.
.....................................................................................................................

То и мисълта- "... жестокост е цялата истина, ... " има продължение , но при купон и скулптурно ателие - например ... се раждат понякога доста не - жестоки и прекрасни творения на млади творци , които слушат далеч по- " хард" музики от класиците! :)))

на детето в теб!...

mt46 - Поздрави
12:26
на детето в теб!...

Детето в нас ... понякога е отворено за светът а той , за него , не , винаги ... !
Поздрави и най - добри пожелания!

а имах нужда :)

Поздравче!

didoignatov - Уф, че ми стана Ябълково... по детски..,
а имах нужда :)

Поздравче!

.............................................................................................................................

Всъщност и Ябълките цъфтят и носят своята наслада и полза за човекът , по ябълковата си логика, намерена или намерена!
Поздрави и най- добри пожелания!