Странна пролетна буря през есента:
синьо небе, кръгла луна, бели облаци на хоризонта,
скърцат черчеветата,

Длан притиска бузата
не бе плесница,
целувка за раздяла, бе.

 
                      
" Децата ни се нуждаят от корени и крила".

  
Когато си сам сред всичкото...
" Животът ни е низ от забавени крачки,

             
Разсъждавам поседнала неудобно, защото едно необозримо кубче , съвсем обозримо ме гложди и подпира . Подпира дървената структура на душата ми!
                   

                     
Отново пожелания за теб, мое Крило!
Бъди синигера , който смело каца в снежният килим , за да ни покаже, че снегът започва да вали винаги когато загубим вяра , че ще спре!

                       СЕКВОЯ
                                в памет на Никола Русев
Докосвам вечността и отминавам

                                
Искам да отнема
силата - да мрази

                                 
                                   
Метафорично ли ще бъде,

                 
Като пясък се сипят мислите- меко,затоплящо и звучно споделящи своето време на едно с моето.Пясък. Кои по- точно от многото мои неща,напиращи и понякога не спазващи ред, нито предимство, са първи...кои са с предимство? ...

    
Мисли за
- желанията, които ни взривяват,

               
                   Ако се вгледате по продължително в картинката
                                  - може би ще видите безкрая....?!